Два не́кая мона́ха, идя́ста от пусты́ни в Тарс град потре́бы ра́ди, и обита́ста в гости́ннице, е́же ту препочи́ти нощь. И по смотре́нию Бо́жию, обрето́ста ту три ю́ношы, иму́ща с собо́ю блудни́цу, и смути́вшася седо́ста. И еди́н же от нею́ изъе́м от влагалища Ева́нгелие, и нача́т чести́. Блудни́ц же я́ко узре́ старц чтуа, и оста́вльши ю́ношы, и се́де прише́дши ста́рца близ. Ста́рец же отри́нув ю́ рече́: «Зело́ ми на па́кость еси́, о́ стра́стнице безсту́дная, ка́ко не устыде́лася еси приити́ се́мо, и се́сти близ нас?». Сия́ же отвеща́ глаго́лющи: «Ни о́тче, не гнуша́йся мене́, а́ще и испо́лнена есмь вся́каго греха́: но не отри́ну бо и дре́вле прише́дшую блудни́цу, Влады́ка Госпо́дь Бог всех». Старец же рече́ к ней: «Но блудни́ца та от Христа́ не возврати́ся на грех». Сия́ же рече́ ста́рцу: «Наде́юся и аз на Сы́на Бо́га Жива́го, я́ко от часа́ сего́, и аз не возвращу́ся ко грехо́м, а́ще мя на путь покая́ния наста́вита». Сия́ же обеща́стася, спасти́ся ей реко́ста, аще послу́шаеши на́ю. Она́ же оста́вльши ю́ношы, и вся своя́ приобре́тения, и после́дова ста́рцема. И ведо́ста ю́ в монасты́рь деви́чь, и остриго́ста ю́, и преда́вше игу́мении, отъидо́ста. Сия́ же в покая́нии пребы́сть и до ста́рости, и мног ра́зум стяжа́. И чудеса́ сотво́рши, почи́ с ми́ром: Бе же и́мя ей Мари́я.