Идо́ша иногда́ три бра́та на жа́тву, и ная́ша себе́ на шестьдеся́т нив. Еди́н же от них в боле́знь впаде́ в пе́рвый день, и возврати́ся в хи́жу свою́. И рече́ еди́н от обою́: «Се бра́те ви́диши я́ко боли́т брат на́ю, пону́дима у́бо мысль свою́ ма́ло, и ве́руема я́ко моли́твами его́ пожа́ти и́мама ме́сто его́». Сконча́вшу же ся де́лу, егда́ приидо́ста взя́ти мзды, возгласи́ста и бра́та глаго́люща: «Прииди́ и возми́ мзду свою́ бра́те». О́нже рече́: «Ку́ю мзду и́мам не поже́н?». Она́ же ре́ста: «Моли́твами твои́ми бысть жа́тва ти, но прииди́ возми́ мзду свою́». Мно́зе же ра́спре бы́вши ме́жду и́ми. О́вому у́бо глаго́лющу не возму́. Оне́ма же не осла́бящема а́ще не во́змет, идо́ша пре́тися к ста́рцу вели́ку. И рече́ ему́ брат: «Идо́хом вси трие́ на жа́тву, в пе́рвый день бо́лен бых, и обрати́хся в хи́жу свою́ ничто́же жня, и ну́диста мя бра́тия сия́ глаго́люща, прииди́ возми́ мзду свою́, ея́же ра́ди не труди́хся». Ре́ста же бра́та: «Вси трие́ идо́хом на жа́тву и ная́хомся на шестьдеся́т нив. И а́ще бы́хом вси трие́ бы́ли, и с трудо́м ю́ бы́хом сконча́ли. Моли́твами же бра́та, два сконча́хова село́. И глаго́ласта ему́, прииди́ возми́ мзду свою́ и не хо́щет». Слы́шав же си ста́рец диви́ся. И рече́ бра́ту своему́: «Клепли́ в би́ло, да соберу́тся вся бра́тия. Слы́шите днесь пра́ведный суд», и пове́да им вся ста́рец. И осуди́ша бра́та взя́ти мзду свою́, и сотвори́ти от нея́ е́же хо́щет. И отъи́де брат пла́чася и скорбя́. Бо́гу на́шему сла́ва ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.